breach [bri:tʃ] I. 1. нарушение, неспазване (на правило, разпоредба, споразумение, задължение и пр.) BREACH of the peace юр. нарушение на обществения ред, безредица BREACH of promise неудържане на дадена дума (особ. за женитба) BREACH of arrest избягване от арест BREACH of faith нелоялна постъпка, измяна 2. отчуждаване скъсване, скарване, раздяла (with с) 3. пролом, пробив, дупка, процеп, цепнатина to stand in the BREACH npен. поемам/понасям тежестта на удара/атаката, извършвам най-трудната работа, на топа на устата съм, опирам пешкира to step into/fill the BREACH прен. оказвам помощ в критичен момент 4. разбиване на вълни о кораб 5. скачане на кит във водата II. 1. правя пролом в, пробивам 2. ам. нарушавам (споразумение и пр.) Търсената дума е намерена |