Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за транслитерация.
(2) Транслитерацията е предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетания от латински букви. Транслитерацията се извършва чрез система от правила.
(3) Правилата за транслитерация осигуряват еднозначно предаване на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука.
(4) Правилата за транслитерация са в съответствие с графичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага относно дейността на органите на изпълнителната власт и на тяхната администрация.
(2) Този закон се прилага и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията.
(3) Правилата за транслитерация, определени в този закон, се прилагат и от всички юридически и физически лица, които извършват и ползват транслитерация на географски имена, имена на исторически личности и културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област.
(4) Лице, което притежава правоспособност да извършва дейности по картография, е длъжно да извършва възложените му работи в съответствие с изискванията на този закон.
(5) Лице, което съставя, издава или публикува речници, енциклопедии, учебници и учебни помагала, учебни, рекламни и други справочни материали, е длъжно да прилага правилата за транслитерация, установени с този закон.
Чл. 3. (1) Правилата за транслитерация са задължителни, когато като добавка в наименованието на юридическото лице са включени географско име, име на историческа личност или културна реалия.
(2) Правилата за транслитерация са задължителни, когато марката като знак, който отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, включва имената на исторически личности.
(3) Правилата за транслитерация са задължителни и за географските означения по чл. 51 от Закона за марките и географските означения.
Чл. 4. Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е, както следва:
| Българска азбука | Версия на латинската азбука |
|---|---|
| А, а | A, a |
| Б, б | B, b |
| В, в | V, v |
| Г, г | G, g |
| Д, д | D, d |
| Е, е | E, e |
| Ж, ж | Zh, zh |
| З, з | Z, z |
| И, и | I, i |
| Й, й | Y, y |
| К, к | K, k |
| Л, л | L, l |
| М, м | M, m |
| Н, н | N, n |
| О, о | O, o |
| П, п | P, p |
| Р, р | R, r |
| С, с | S, s |
| Т, т | T, t |
| У, у | U, u |
| Ф, ф | F, f |
| Х, х | H, h |
| Ц, ц | Ts, ts |
| Ч, ч | Ch, ch |
| Ш, ш | Sh, sh |
| Щ, щ | Sht, sht |
| Ъ, ъ | A, a |
| Ь, ь | Y, y |
| Ю, ю | Yu, yu |
| Я, я | Ya, ya |
Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е, както следва:
1. буквеното съчетание "дж" се изписва и предава на латиница като "dzh";
2. буквеното съчетание "дз" се изписва и предава на латиница като "dz";
3. буквеното съчетание "ьо" се изписва и предава на латиница като "yo";
4. буквеното съчетание "йо" се изписва и предава на латиница като "yo".
(2) Буквеното съчетание "ия", когато е в края на думата, се изписва и предава чрез "ia".
Чл. 6. Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция:
| България | Bulgaria |
Чл. 7. (1) Географските термини: планина, равнина, низина, плато, град, село, река, езеро, залив и други, които са част от географско име, се транслитерират по следния начин:
| Стара планина | Stara planina |
| Атанасовско езеро | Atanasovsko ezero. |
(2) Географските термини, които не са част от географското име, се превеждат според правилата на езика, избран за превод, по следния начин:
| Нос Емине | Cape Emine. |
(3) Прилагателните "северен", "южен", "източен", "западен", "централен" и други подобни, когато влизат в състава на географското име, се транслитерират по следния начин:
| Централен Балкан | Tsentralen Balkan |
| София-юг | Sofia-yug |
| Перник-север | Pernik-sever. |
Чл. 8. Транслитерацията на съставни имена се съобразява с правилата на българския правопис по следния начин:
| Златни пясъци | Zlatni рyasatsi |
| Горна Оряховица | Gorna Oryahovitsa. |
Чл. 9. (1) Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука, се изписват в оригиналния им вид.
(2) Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които не използват версия на латинската азбука, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език.
След прочит на правилата се вижда, че чл. 5. ал. 1 е абсолютно безсмислена - някаква форма на пълнеж. Според точките в нея "дж" се изписва като "dzh". След справка в таблицата се вижда, че "д" е "d", а "ж" е "zh" и това не е изключение от правилата. Положението е същото и за останалите точки от чл. 5. ал. 1.
Интерес представлява чл. 5. ал. 2, която казва, че "ия" в края на думата се изписва и предава чрез "ia". Или с други думи "я" на края на думата и след "и" се предава чрез "a", а не чрез "ya" както е в таблицата. Което значи, че София - Sofia, но Шияково - Shiyakovo. Друг пример с лични имена Мария - Maria, но Марияна - Mariyana.
Другото изключение от правилата е чл. 6, който казва, че България се изписва като Bulgaria. Според табличката "ъ" се превежда към "a" и би трябвало да стане Balgaria. Но понеже традицията е (не само в български, но и в международен план) името ни да се изписва като Bulgaria, се налага това изключение от правилата.
Както се вижда правилата за транслитерация са простички, като има само две изключения, наложени от традицията, които не е трудно да бъдат програмирани. Страничката за транслитерация спазва тези две правила и правилно транслитерира "ия" в края на думата и "България".
Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009
Транслитерация на българските букви с латински в Уикипедия
Разбираема България на страницата на правителството