|
wreck [rek] I. 1. (останки от) разбит кораб, кораб, претърпял корабокрушение 2. повредена/ (полу) разрушена сграда и пр., развалина, руина his car is an old WRECK колата му е истинска таратайка/бричка 3. човек с разнебитено здраве to be a nervous WRECK с разбита нервна система съм 4. разрушение, унищожение, опустошение II. 1. разбивам, разрушавам (и умишлено) (кораб, влак и пр., прен. надежди, щастие, живот и пр.) WRECKed ships/sailors/goods претърпели корабокрушение кораби/моряци/стоки to WRECK a play/the plans of провалям пиеса/плановете на 2. претърпявам корабокрушение, бивам разрушен, рухвам 3. ам. ограбвам/поправям претърпял корабокрушение кораб 4. спасявам от потъване (останките от, стоките на) претърпял корабокрушение кораб Търсената дума е намерена |