|
virtue ['və:tju:] 1. добродетел, целомъдрие to follow VIRTUE водя порядъчен живот to make a VIRTUE of necessity давам си вид, че върша доброволно/от чувство на дълг нещо, което така или иначе грябва да направя a woman of VIRTUE почтена/добродетелна жена 2. добро качество/свойство, достоинство it has the VIRTUE of being unbreakable хубавото му e, че не се чупи 3. сила, ефикасност by/in VIRTUE of по силата на, въз основа на a remedy of great VIRTUE добре действащо средство there is no VIRTUE in such drugs такива лекарства не са ефикасни Търсената дума е намерена |