|
vent [vent] I. 1. отвор, дупка, цепка, цепнатина (за влизане на въздух) 2. комин, бойница, амбразура, мазгал, отдушник 3. клапа (на духов инструмент) 4. цепка (на гърба на палто, сако, пола) 5. анат. заден отвор (на риба, птица и пр.) 6. прен. отдушник, простор to give VENT to давам израз/воля на, изливам (гнева, възмущението си и пр.) to give VENT to a sigh изпускам въздишка, въздъхвам to find a VENT in намирам отдушник в II. 1. пробивам отвор/дупка в, служа за отвор/отдушник/отвод 2. изпускам, изтласквам 3. давам израз/воля на, изливам to VENT one's anger on изливам яда си върху she VENTed herself in a torrent of tears тя намери отдушник в поток от сълзи/избухна в неудържим плач 4. излизам на повърхността, за да поема въздух (за видра и пр.) Търсената дума е намерена |