upper ['ʌpə] I. a горен, по-горен, по-висш UPPER circle втори балкон (в театър) to have/get/gain the UPPER hand of имам/постигам надмощие/превъзходство над, вземам връх над, побеждавам UPPER storey горен стаж, разг. ум, акъл, глава the UPPER House Камарата на лордовете, горната камара, сенатът the UPPER classes висшето общество UPPER servants домакин, иконом и пр. the UPPER ten (thousand), разг. the UPPER crust аристокрацията II. 1. горница на обувка to be (down) on one's UPPERs разг. закъсал съм (финансово) 2. pl гетри, гамаши (от плат) 3. ам. стимулиращо средство, особ. амфетамин Търсената дума е намерена |