|
tongue [tʌŋ] I. 1. език to put out one's TONGUE изплезвам се with one's TONGUE hanging out жаден, прен. в очакване to be on everybody's TONGUE всички говорят за мен to keep a watch on one's TONGUE внимавам какво говоря to give TONGUE разлайвам се (за хрътка-когато открие следа), прен. казвам гласно, повтарям (обик. нещо чуто) to wag one's TONGUE дрънкам, дърдоря, говоря непредпазливо to speek with/put one's TONGUE in one's cheek говоря неискрено/леко иронично to have a ready/glib TONGUE имам дар слово, умея да говоря to lose one's TONGUE онемявам, занемявам (от смущение, изненада и пр.) to find one's TONGUE (again) окопитвам се/идвам на себе си (от изненада и пр.), проговорвам отново to keep a civil TONGUE in one's head избягвам да говоря грубости 2. готв. език (телешки и пр.) 3. език, реч mother TONGUE матерен/роден език 4. (нещо с форма на) език, езиче (на инструмент, обувка, тока и пр.) TONGUEs of flame огнени езици 5. геогр. нос, тесен залив 6. тех. зъб, федер, шип, цапфа 7. процеп на кола, теглич 8. жп. език на стрелка 9. ел. котва II. v свиря стакато (на флейта и пр.) Търсената дума е намерена |