|
occasion [ə'keiʒn] I. 1. (удобен/подходящ) случай, обстоятелство, момент, време as OCCASION arises според случая, при нужда on OCCASION при случай, понякога on the OCCASION of... по случай... on one OCCASION веднъж on another OCCASION друг път, при друг случай on rare OCCASIONs рядко on several OCCASIONs няколко пъти, неколкократно this is not an OCCASION for laughter сега не e време за/не ни e до смях 2. повод, основание, причина 3. събитие on state OCCASIONs в тържествени случаи we'll make this an OCCASION ще отпразнуваме случая, както подобава 4. ост. рl дела, занимание, работа to go about о.'s lawful OCCASIONs гледам си работата II. 1. давам повод/ставам причина за 2. карам (някого да направи нещо) Търсената дума е намерена |