mischief ['mistʃif] 1. пакост, вреда, повреда, разрушения, зло, беда, беля, неприятност to do someone a MISCHIEF напакостявам/навреждам някому, наранявам/убивам някого to mean MISCHIEF мисля някому злото, готов съм на всичко, опасен съм to make MISCHIEF between всявам раздор между the MISCHIEF of it is that лошото/бедата е там, че 2. немирство, палавост, палавщина to be always getting into MISCHIEF постоянно правя бели to be up to MISCHIEF кроя нещо, правя беля to keep children out of MISCHIEF гледам деца да не правят пакости he is full of MISCHIEF голям дявол/пакостник e piece of MISCHIEF лудория 3. разг. палавец, палавник 4. дяволитост, насмешливост eyes full of MISCHIEF дяволити очи where/what/how the MISCHIEF къде/какво/как по дяволите Търсената дума е намерена |