|
forfeit ['fɔ:fit] I. 1. глоба, залог, конфискувана вещ his life was the FORFEIT of his crime той плати с живота си за престъплението си 2. неустойка, просрочка 3. конфискация, лишаване от права 4. рl игра, при която се залагат различии предмети II. 1. загубвам поради конфискация his land was FORFEITed to... земите му бяха конфискувани от 2. лишавам се от, загубвам, отказвам се от to FORFEIT one's honour/word загубвам честта си, не устоявам на думата си to FORFEIT one's life пожертвувам живота си Търсената дума е намерена |