distinct [dis'tiŋkt] 1. отделен, различен (from), особен, специален to keep two things DISTINCT правя разлика между две неща as DISTINCT from за разлика от 2. отчетлив, ясен, явен, ясно доловим/очертан, необикновен, забележителен DISTINCT improvement несъмнено/явно подобрение DISTINCT honour необикновена чест Търсената дума е намерена |