|
bridle ['braidl] I. 1. юзда. оглавник, гем, прен. обуздаване. спирачка 2. поводи (на кон) 3. анат. лигамент 4. тех. ограничител 5. мор. корабно/привързно въже. бридел II. 1. слагам юзда на (кон) 2. обуздавам, укротявам, спирам, сдържам, въздържам to BRIDLE oneself tongue държа си езика, меря си думите 3. виря/дърпам назад глава (за кон) (често с up), прен. вирвам глава/нос, наежвам се, настръхвам, изправям се, изопвам се (от обида, възмущение и пр.) Търсената дума е намерена |