|
bound [baund] I. 1. граница, предел out of BOUNDs уч. забранена територия/район within/beyond the BOUNDs of decency в/извън рамките на приличието 2. ограничение out of all BOUNDs нетърпимо, недопустимо to place something out of BOUNDs to забранявам нещо за (ученици, войници и пр.) II. 1. слагам граници на, ограничавам, ограждам 2. служа за граница 3. гранича (on с) to be BOUNDed by гранича с III. 1. скачам. подскачам отскачам (и с off) 2. хвърча. нося се IV. n скок напред/нагоре, подскок, отскок V. 1. свързан, обвързан 2. подвързан cloth BOUND подвързан с платно paper BOUND с меки корици (за книга) 3. задължен, принуден (in) duty/honour BOUND морално задължен 4. сигурен, обезателен to be BOUND to do something сигурно/непременно ще направя нещо I'll be BOUND прен. уверен/сигурен съм в (истинността на) нещо VI. a готов да тръгне на път (за пароход и пр.) BOUND for пътуващ за/по направление на homeward BOUND връщащ се в страната си/вкъщи outward BOUND отплуващ/пътуващ за друга страна Търсената дума е намерена |