|
abeyance [ə'beiəns] 1. временно бездействие, изчакване, неизвестност 2. юр. временно прекратяване/отменяване, отлагане, суспендиране in ABEYANCE, fallen into ABEYANCE отпаднал от употреба, който вече не се спазва/прилага (за закон, разпоредба, обичай и пр.) the mat-ter is still in ABEYANCE въпросът e все още висящ/нерешен a land in ABEYANCE свободна/незаета/безстопанствена земя Търсената дума е намерена |