|
occupation [,ɔkju'peiʃn] 1. заемане, временно ползуване/обитаване, юр. влизане във владение during his OCCUPATION of the house докато той живееше в/държеше къщата house fit for OCCUPATION обитаема къща 2. период/срок за наемане/обитаване (на къща) 3. работа men out of OCCUPATION безработни хора 4. занимание, занимавка to give someone OCCUPATION давам на някого да прави нещо 5. професия, занятие what is his OCCUPATION? what is he by OCCUPATION? какъв e по занятие? каква e професията му 6. воен. окупация 7. attr професионален (за заболяване), окупационен OCCUPATION road частен път OCCUPATION franchise юр. право на гласу ване на наемател Търсената дума е намерена |