object ['ɔbdʒikt] I. 1. предмет (и прен.), вещ обект (of, for) OBJECTs of common use предмети от първа необходимост OBJECT of study предмет на изучаване he is a proper OBJECT of/for admiration той e достоен за възхишение 2. цел, намерение, значение nо OBJECT без значение money is nо OBJECT парите нямат значение (в случая), to succeed/fail in one's OBJECT постигам/не постигам целта си to have for/as an OBJECT имам за цел 3. грам. допълнение OBJECT clause подчинено допълнително изречение 4. разг. човек/нещо с жалък/смешен вид, скица what an OBJECT you have made of yourself! погледни се само на какво приличаш! II. v възразявам, противопоставям се, протестирам (to, against, that) не одобрявам, имам нещо против, не мога да приема (to с ger) I OBJECT (against him) that... възраженията ми (срещу него) са, че... if you don't OBJECT ако нямате нишо против I OBJECT to being treated like this не мога да приема да се отнасят с мен така Търсената дума е намерена |