|
wit [wit] I. 1. ост. (pres t I/he wot, thou wottest, pl, pp wist) зная God wot господ знае I wot зная добре 2. to WIT т. е., а именно II. 1. ум, разум (и pl), съобразителност to have/keep one's WITs about one умен/съобразителен/наблюдателен съм to live by one's WITs препитавам се с умението/находчивостта/хитростта си at one's WIT's/wits' end объркан, затруднен, незнаещ какво да прави/как да постъпи out of one's WITs силно изплашен/разтревожен, обезумял, луд to frighten/scare someone out of his WITs изкарвам акъла на някого the five WITs ост. сетивата, умът 2. остроумие, духовитост 3. остроумен/духовит човек 4. човек с голям интелект, мислител Търсената дума е намерена |