обрека - глагол, сег.вр., 1л., ед.ч., основна форма - обрека обрека основна форма обрека сег.вр., 1л., ед.ч. обречеш сег.вр., 2л., ед.ч. обрече сег.вр., 3л., ед.ч. обречем сег.вр., 1л., мн.ч. обречете сег.вр., 2л., мн.ч. обрекат сег.вр., 3л., мн.ч. обрекох мин.св.вр., 1л., ед.ч. обрече мин.св.вр., 2л., ед.ч. обрече мин.св.вр., 3л., ед.ч. обрекохме мин.св.вр., 1л., мн.ч. обрекохте мин.св.вр., 2л., мн.ч. обрекоха мин.св.вр., 3л., мн.ч. обречех мин.несв.вр., 1л., ед.ч. обречеше мин.несв.вр., 2л., ед.ч. обречеше мин.несв.вр., 3л., ед.ч. обречехме мин.несв.вр., 1л., мн.ч. обречехте мин.несв.вр., 2л., мн.ч. обречеха мин.несв.вр., 3л., мн.ч. обречи повелително наклонение, ед.ч. обречете повелително наклонение, мн.ч. обрекъл мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р. обреклия мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член обреклият мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член обрекла мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р. обреклата мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано обрекло мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р. обреклото мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано обрекли мин.деят.св.прич., мн.ч. обреклите мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано обречел мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р. обречелия мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член обречелият мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член обречела мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р. обречелата мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано обречело мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р. обречелото мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано обречели мин.деят.несв.прич., мн.ч. обречелите мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано обречен мин.страд.прич., ед.ч., м.р. обречения мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член обреченият мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член обречена мин.страд.прич., ед.ч., ж.р. обречената мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано обречено мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. обреченото мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано обречени мин.страд.прич., мн.ч. обречените мин.страд.прич., мн.ч., членувано обречащ сег.деят.прич., ед.ч., м.р. обречащия сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член обречащият сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член обречаща сег.деят.прич., ед.ч., ж.р. обречащата сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано обречащо сег.деят.прич., ед.ч., ср.р. обречащото сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано обречащи сег.деят.прич., мн.ч. обречащите сег.деят.прич., мн.ч., членувано обречейки деепричастие |