възприема - глагол, сег.вр., 1л., ед.ч., основна форма - възприема възприема основна форма възприема сег.вр., 1л., ед.ч. възприемеш сег.вр., 2л., ед.ч. възприеме сег.вр., 3л., ед.ч. възприемем сег.вр., 1л., мн.ч. възприемете сег.вр., 2л., мн.ч. възприемат сег.вр., 3л., мн.ч. възприех мин.св.вр., 1л., ед.ч. възприе мин.св.вр., 2л., ед.ч. възприе мин.св.вр., 3л., ед.ч. възприехме мин.св.вр., 1л., мн.ч. възприехте мин.св.вр., 2л., мн.ч. възприеха мин.св.вр., 3л., мн.ч. възприемех мин.несв.вр., 1л., ед.ч. възприемеше мин.несв.вр., 2л., ед.ч. възприемеше мин.несв.вр., 3л., ед.ч. възприемехме мин.несв.вр., 1л., мн.ч. възприемехте мин.несв.вр., 2л., мн.ч. възприемеха мин.несв.вр., 3л., мн.ч. възприеми повелително наклонение, ед.ч. възприемете повелително наклонение, мн.ч. възприел мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р. възприелия мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член възприелият мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член възприела мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р. възприелата мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано възприело мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р. възприелото мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано възприели мин.деят.св.прич., мн.ч. възприелите мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано възприемел мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р. възприемелия мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член възприемелият мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член възприемела мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р. възприемелата мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано възприемело мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р. възприемелото мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано възприемели мин.деят.несв.прич., мн.ч. възприемелите мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано възприет мин.страд.прич., ед.ч., м.р. възприетия мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член възприетият мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член възприета мин.страд.прич., ед.ч., ж.р. възприетата мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано възприето мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. възприетото мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано възприети мин.страд.прич., мн.ч. възприетите мин.страд.прич., мн.ч., членувано [няма форма] сег.деят.прич., ед.ч., м.р. [няма форма] сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член [няма форма] сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член [няма форма] сег.деят.прич., ед.ч., ж.р. [няма форма] сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано [няма форма] сег.деят.прич., ед.ч., ср.р. [няма форма] сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано [няма форма] сег.деят.прич., мн.ч. [няма форма] сег.деят.прич., мн.ч., членувано възприемайки деепричастие възприема - глагол, сег.вр., 3л., ед.ч., основна форма - възприемам възприема - глагол, мин.св.вр., 2л., ед.ч., основна форма - възприемам възприема - глагол, мин.св.вр., 3л., ед.ч., основна форма - възприемам възприемам основна форма възприемам сег.вр., 1л., ед.ч. възприемаш сег.вр., 2л., ед.ч. възприема сег.вр., 3л., ед.ч. възприемаме сег.вр., 1л., мн.ч. възприемате сег.вр., 2л., мн.ч. възприемат сег.вр., 3л., мн.ч. възприемах мин.св.вр., 1л., ед.ч. възприема мин.св.вр., 2л., ед.ч. възприема мин.св.вр., 3л., ед.ч. възприемахме мин.св.вр., 1л., мн.ч. възприемахте мин.св.вр., 2л., мн.ч. възприемаха мин.св.вр., 3л., мн.ч. възприемах мин.несв.вр., 1л., ед.ч. възприемаше мин.несв.вр., 2л., ед.ч. възприемаше мин.несв.вр., 3л., ед.ч. възприемахме мин.несв.вр., 1л., мн.ч. възприемахте мин.несв.вр., 2л., мн.ч. възприемаха мин.несв.вр., 3л., мн.ч. възприемай повелително наклонение, ед.ч. възприемайте повелително наклонение, мн.ч. възприемал мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р. възприемалия мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член възприемалият мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член възприемала мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р. възприемалата мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано възприемало мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р. възприемалото мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано възприемали мин.деят.св.прич., мн.ч. възприемалите мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано възприемал мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р. възприемалия мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член възприемалият мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член възприемала мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р. възприемалата мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано възприемало мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р. възприемалото мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано възприемали мин.деят.несв.прич., мн.ч. възприемалите мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано възприеман мин.страд.прич., ед.ч., м.р. възприемания мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член възприеманият мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член възприемана мин.страд.прич., ед.ч., ж.р. възприеманата мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано възприемано мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. възприеманото мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано възприемани мин.страд.прич., мн.ч. възприеманите мин.страд.прич., мн.ч., членувано възприемащ сег.деят.прич., ед.ч., м.р. възприемащия сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член възприемащият сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член възприемаща сег.деят.прич., ед.ч., ж.р. възприемащата сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано възприемащо сег.деят.прич., ед.ч., ср.р. възприемащото сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано възприемащи сег.деят.прич., мн.ч. възприемащите сег.деят.прич., мн.ч., членувано възприемайки деепричастие |