принуден - прилагателно име, м.р., ед.ч. принуден основна форма принуден м.р., ед.ч. принудения м.р., ед.ч., непълен член принуденият м.р., ед.ч., пълен член принудена ж.р., ед.ч. принудената ж.р., ед.ч., членувано принудено ср.р., ед.ч. принуденото ср.р., ед.ч., членувано принудени мн.ч. принудените мн.ч., членувано принуден - глагол, мин.страд.прич., ед.ч., м.р. принудя основна форма принудя сег.вр., 1л., ед.ч. принудиш сег.вр., 2л., ед.ч. принуди сег.вр., 3л., ед.ч. принудим сег.вр., 1л., мн.ч. принудите сег.вр., 2л., мн.ч. принудят сег.вр., 3л., мн.ч. принудих мин.св.вр., 1л., ед.ч. принуди мин.св.вр., 2л., ед.ч. принуди мин.св.вр., 3л., ед.ч. принудихме мин.св.вр., 1л., мн.ч. принудихте мин.св.вр., 2л., мн.ч. принудиха мин.св.вр., 3л., мн.ч. принудех мин.несв.вр., 1л., ед.ч. принудеше мин.несв.вр., 2л., ед.ч. принудеше мин.несв.вр., 3л., ед.ч. принудехме мин.несв.вр., 1л., мн.ч. принудехте мин.несв.вр., 2л., мн.ч. принудеха мин.несв.вр., 3л., мн.ч. принуди повелително наклонение, ед.ч. принудете повелително наклонение, мн.ч. принудил мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р. принудилия мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член принудилият мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член принудила мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р. принудилата мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано принудило мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р. принудилото мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано принудили мин.деят.св.прич., мн.ч. принудилите мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано принудел мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р. принуделия мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член принуделият мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член принудела мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р. принуделата мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано принудело мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р. принуделото мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано принудели мин.деят.несв.прич., мн.ч. принуделите мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано принуден мин.страд.прич., ед.ч., м.р. принудения мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член принуденият мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член принудена мин.страд.прич., ед.ч., ж.р. принудената мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано принудено мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. принуденото мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано принудени мин.страд.прич., мн.ч. принудените мин.страд.прич., мн.ч., членувано принудещ сег.деят.прич., ед.ч., м.р. принудещия сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член принудещият сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член принудеща сег.деят.прич., ед.ч., ж.р. принудещата сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано принудещо сег.деят.прич., ед.ч., ср.р. принудещото сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано принудещи сег.деят.прич., мн.ч. принудещите сег.деят.прич., мн.ч., членувано принудейки деепричастие