прилютявам - глагол, сег.вр., 1л., ед.ч. прилютявам основна форма прилютявам сег.вр., 1л., ед.ч. прилютяваш сег.вр., 2л., ед.ч. прилютява сег.вр., 3л., ед.ч. прилютяваме сег.вр., 1л., мн.ч. прилютявате сег.вр., 2л., мн.ч. прилютяват сег.вр., 3л., мн.ч. прилютявах мин.св.вр., 1л., ед.ч. прилютява мин.св.вр., 2л., ед.ч. прилютява мин.св.вр., 3л., ед.ч. прилютявахме мин.св.вр., 1л., мн.ч. прилютявахте мин.св.вр., 2л., мн.ч. прилютяваха мин.св.вр., 3л., мн.ч. прилютявах мин.несв.вр., 1л., ед.ч. прилютяваше мин.несв.вр., 2л., ед.ч. прилютяваше мин.несв.вр., 3л., ед.ч. прилютявахме мин.несв.вр., 1л., мн.ч. прилютявахте мин.несв.вр., 2л., мн.ч. прилютяваха мин.несв.вр., 3л., мн.ч. прилютявай повелително наклонение, ед.ч. прилютявайте повелително наклонение, мн.ч. прилютявал мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р. прилютявалия мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член прилютявалият мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член прилютявала мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р. прилютявалата мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано прилютявало мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р. прилютявалото мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано прилютявали мин.деят.св.прич., мн.ч. прилютявалите мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано прилютявал мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р. прилютявалия мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член прилютявалият мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член прилютявала мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р. прилютявалата мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано прилютявало мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р. прилютявалото мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано прилютявали мин.деят.несв.прич., мн.ч. прилютявалите мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано прилютяван мин.страд.прич., ед.ч., м.р. прилютявания мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член прилютяваният мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член прилютявана мин.страд.прич., ед.ч., ж.р. прилютяваната мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано прилютявано мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. прилютяваното мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано прилютявани мин.страд.прич., мн.ч. прилютяваните мин.страд.прич., мн.ч., членувано прилютяващ сег.деят.прич., ед.ч., м.р. прилютяващия сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член прилютяващият сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член прилютяваща сег.деят.прич., ед.ч., ж.р. прилютяващата сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано прилютяващо сег.деят.прич., ед.ч., ср.р. прилютяващото сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано прилютяващи сег.деят.прич., мн.ч. прилютяващите сег.деят.прич., мн.ч., членувано прилютявайки деепричастие