прилютея - глагол, сег.вр., 1л., ед.ч. прилютея основна форма прилютея сег.вр., 1л., ед.ч. прилютееш сег.вр., 2л., ед.ч. прилютее сег.вр., 3л., ед.ч. прилютеем сег.вр., 1л., мн.ч. прилютеете сег.вр., 2л., мн.ч. прилютеят сег.вр., 3л., мн.ч. прилютях мин.св.вр., 1л., ед.ч. прилютя мин.св.вр., 2л., ед.ч. прилютя мин.св.вр., 3л., ед.ч. прилютяхме мин.св.вр., 1л., мн.ч. прилютяхте мин.св.вр., 2л., мн.ч. прилютяха мин.св.вр., 3л., мн.ч. прилютеех мин.несв.вр., 1л., ед.ч. прилютееше мин.несв.вр., 2л., ед.ч. прилютееше мин.несв.вр., 3л., ед.ч. прилютеехме мин.несв.вр., 1л., мн.ч. прилютеехте мин.несв.вр., 2л., мн.ч. прилютееха мин.несв.вр., 3л., мн.ч. прилютей повелително наклонение, ед.ч. прилютейте повелително наклонение, мн.ч. прилютял мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р. прилютелия мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член прилютелият мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член прилютяла мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р. прилютялата мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано прилютяло мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р. прилютялото мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано прилютели мин.деят.св.прич., мн.ч. прилютелите мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано прилютеел мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р. прилютеелия мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член прилютеелият мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член прилютеела мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р. прилютеелата мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано прилютеело мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р. прилютеелото мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано прилютеели мин.деят.несв.прич., мн.ч. прилютеелите мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано прилютян мин.страд.прич., ед.ч., м.р. прилютяния мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член прилютяният мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член прилютяна мин.страд.прич., ед.ч., ж.р. прилютяната мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано прилютяно мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. прилютяното мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано прилютени мин.страд.прич., мн.ч. прилютените мин.страд.прич., мн.ч., членувано прилютеещ сег.деят.прич., ед.ч., м.р. прилютеещия сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член прилютеещият сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член прилютееща сег.деят.прич., ед.ч., ж.р. прилютеещата сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано прилютеещо сег.деят.прич., ед.ч., ср.р. прилютеещото сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано прилютеещи сег.деят.прич., мн.ч. прилютеещите сег.деят.прич., мн.ч., членувано прилютеейки деепричастие