преиначено - глагол, мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. преинача основна форма преинача сег.вр., 1л., ед.ч. преиначиш сег.вр., 2л., ед.ч. преиначи сег.вр., 3л., ед.ч. преиначим сег.вр., 1л., мн.ч. преиначите сег.вр., 2л., мн.ч. преиначат сег.вр., 3л., мн.ч. преиначих мин.св.вр., 1л., ед.ч. преиначи мин.св.вр., 2л., ед.ч. преиначи мин.св.вр., 3л., ед.ч. преиначихме мин.св.вр., 1л., мн.ч. преиначихте мин.св.вр., 2л., мн.ч. преиначиха мин.св.вр., 3л., мн.ч. преиначех мин.несв.вр., 1л., ед.ч. преиначеше мин.несв.вр., 2л., ед.ч. преиначеше мин.несв.вр., 3л., ед.ч. преиначехме мин.несв.вр., 1л., мн.ч. преиначехте мин.несв.вр., 2л., мн.ч. преиначеха мин.несв.вр., 3л., мн.ч. преиначи повелително наклонение, ед.ч. преиначете повелително наклонение, мн.ч. преиначил мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р. преиначилия мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член преиначилият мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член преиначила мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р. преиначилата мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано преиначило мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р. преиначилото мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано преиначили мин.деят.св.прич., мн.ч. преиначилите мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано преиначел мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р. преиначелия мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член преиначелият мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член преиначела мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р. преиначелата мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано преиначело мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р. преиначелото мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано преиначели мин.деят.несв.прич., мн.ч. преиначелите мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано преиначен мин.страд.прич., ед.ч., м.р. преиначения мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член преиначеният мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член преиначена мин.страд.прич., ед.ч., ж.р. преиначената мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано преиначено мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. преиначеното мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано преиначени мин.страд.прич., мн.ч. преиначените мин.страд.прич., мн.ч., членувано преиначещ сег.деят.прич., ед.ч., м.р. преиначещия сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член преиначещият сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член преиначеща сег.деят.прич., ед.ч., ж.р. преиначещата сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано преиначещо сег.деят.прич., ед.ч., ср.р. преиначещото сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано преиначещи сег.деят.прич., мн.ч. преиначещите сег.деят.прич., мн.ч., членувано преиначейки деепричастие преиначено - наречие, основна форма преиначено основна форма