|
чест 1. прил. frequent; common, usual (за пулс) quick, fast ЧЕСТ огън воен. quick/rapid fire 2. същ. honour; credit в ЧЕСТ на in honour of имам ЧЕСТ да have the honour of (c ger.) имам ЧЕСТ да Ви поканя на I request the pleasure of your company to/at ЧЕСТ ми е да I am proud to имаме ЧЕСТ да Ви уведомим we beg to inform you нямам ЧЕСТта да not have the honour of (c ger.) за мене е ЧЕСТ да I am honoured to на мене се падна ЧЕСТта да the honour fell to me to въпрос на ЧЕСТ a matter/a question of honour отдавам ЧЕСТ воен. salute в полето на ЧЕСТ та in the field of glory излизам от положението с ЧЕСТ come off with flying colours правя ЧЕСТ на be a credit/an honour to прави му ЧЕСТ that is all to his credit, that does him credit, it reflects credit on him правя ЧЕСТ на професията си be a credit/an ornament to o.'s profession справям се с ЧЕСТ acquit o.s. with credit за негова ЧЕСТ трябва да се каже be it said to his credit, it must be said to his credit това не ти прави ЧЕСТ this is unworthy of you моминска ЧЕСТ virginity 3. (участ) fate, lot за зла ЧЕСТ as ill luck would have it Търсената дума е намерена |