|
гранича 1. border (c on), be bounded (c by), be contiguous (c to), border, touch (c-) ГРАНИЧА с река abut on a river ГРАНИЧА на изток (н пр.) с be bordered/bounded on the east (etc.) by ГРАНИЧА непосредствено с adjoin, be conterminous with; have a common border/boundary with моята нива граничи с неговата our fields abut 2. прен. border, verge (c on) това граничи с безумие it borders/verges on insanity, it is next door to madness Търсената дума е намерена |